Психотерапия на двойки и семейства

Работа с двамата партньори или със семейството, насочена към начина, по който се случва общуването, а не към търсене на виновен.

За кого е подходяща

Форматът е подходящ при повтарящи се конфликти, отдалечаване и загуба на близост, трудности след изневяра, напрежение около родителството, както и при преходи, които разместват равновесието в семейството: раждане на дете, преместване, загуба, продължително боледуване.

Подходящ е и когато двойката обмисля раздяла и има нужда решението да бъде взето осъзнато, вместо под натиска на поредната криза.

Основана на доказателства

Психотерапията при двойки има солидна доказателствена база. Подходите, основани на емоционалната връзка между партньорите, и поведенческите двойкови методи показват значимо подобрение на удовлетвореността от отношенията в контролирани проучвания, с ефект, който се задържа при проследяване.

Изследванията сочат и нещо практично: разрушителни за отношението са определени модели на взаимодействие, например критиката към личността вместо към конкретното поведение, презрението, защитната позиция и оттеглянето от разговора. Разпознаването им и заместването им с други начини на общуване е измерима цел, по която се работи.

При семейни затруднения в детска или юношеска възраст семейните интервенции имат доказан ефект и често са по-резултатни от работа само с детето, защото променят средата, в която затруднението се поддържа.

Как протича

Сесиите са с продължителност 45 минути, онлайн през Google Meet, с участието на двамата партньори. При семеен формат се уговаря кой присъства на всяка среща.

Началото е посветено на разбиране на цикъла, в който двойката попада: какво задейства напрежението, как всеки реагира и как реакцията на единия поддържа реакцията на другия. Оттам работата се насочва към конкретни промени в начина на разговор.

Терапевтът поддържа безпристрастна позиция. Целта не е да се отсъди кой е прав, а двамата да могат да се чуят достатъчно, за да вземат решения заедно.

Кога форматът не е подходящ

При наличие на насилие в отношението съвместният формат не е безопасен и не се препоръчва. В такива случаи работата започва индивидуално и с оценка на риска.

Съвместната работа изисква и минимална готовност и от двамата. Когато единият участва само по настояване на другия, ползата обикновено е ограничена, затова това се обсъжда открито още в началото.

Как се захранва цикълът

Един и същ повод задейства у всеки от двамата различни убеждения, мисли и чувства. Поведението, което следва, се превръща в отключващо събитие за другия и кръгът се затваря. Работата започва с разпознаването на този кръг.

Повод
Няколко седмици без близост между двамата.
Партньор А
Убеждения
„Ако поискам нещо за себе си, ще ме отблъснат.”
Отключващо
Другият си ляга по-рано и мълчи.
Мисли
„Вече не съм желан.”
„По-добре да не питам.”
Емоции и тяло
Тъга и срам
Празнота в стомаха
Поведение
Оттегля се и не заговаря темата.
Партньор Б
Убеждения
„Не бива да настоявам, за да не досаждам.”
Отключващо
Другият се отдръпва и мълчи.
Мисли
„Явно иска да го оставя на мира.”
„Ако попитам, ще стане по-лошо.”
Емоции и тяло
Несигурност
Неспокоен сън
Поведение
Също се дистанцира.
Външни фактори
Работа на смени и малко общо време.
поведението отключва другия

Чести въпроси

Ще трябва ли да идваме заедно всеки път?

В повечето случаи да, защото работата е върху взаимодействието между двамата. Възможни са и отделни индивидуални срещи, когато това е уместно, при ясна уговорка как се процедира с наученото.

Терапевтът ще застане ли на нечия страна?

Не. Позицията е безпристрастна и целта е и двамата да бъдат чути. Работи се върху модела на общуване, не върху отсъждане кой е прав.

Помага ли, ако вече обмисляме раздяла?

Да. В такива случаи работата помага решението да бъде взето осъзнато, а при раздяла с деца намалява щетите от конфликта върху тях.