Опиоиди
Група, включваща хероин, морфин и опиоидните медикаменти за болка. Много висок зависимостен потенциал с бързо развитие на толеранс и тежко физическо отнемане.
Как се проявява
- Бърза физическа зависимост и болезнено, макар рядко животозастрашаващо отнемане
- Основният остър риск е предозирането с потискане на дишането
- Психични последици: апатия, депресивни състояния, стеснен живот около набавянето
- Инжекционната употреба добавя инфекциозни рискове
По МКБ-10: зависимостен синдром при три и повече критерия; отнемането протича с мускулни болки, безсъние, стомашно-чревни симптоми и силен крейвинг.
ДСМ-5 подчертава ефективността на субституиращото лечение (метадон, бупренорфин) като доказан стандарт при опиоидна зависимост, съчетан с психосоциална работа.
Добре е да се знае
Опиоидите (болкоуспокояващи, хероин) създават бърза физическа зависимост и силно изразено отнемане, което поддържа употребата: човек често продължава не за да изпита ефект, а за да избегне мъчителната абстиненция.
Съвременното лечение включва медикаментозно подпомагане (заместителна терапия), което не е 'смяна на една зависимост с друга', а доказан метод, стабилизиращ живота и намаляващ смъртността, съчетан с психосоциална работа.
Какво помага
Медикаментозно подпомагане на зависимостта, съчетано с психосоциална работа, е стандарт с доказана ефективност. Скрининг: DAST-20.
Чести въпроси
Заместителната терапия смяна на една зависимост с друга ли е?
Не. Тя е доказан метод, който стабилизира живота, намалява риска от свръхдоза и позволява психосоциална работа. Разглежда се като лечение, не като продължение на зависимостта.
Защо е толкова трудно да се спре?
Опиоидното отнемане е изключително мъчително, което тласка към продължаване. Затова медицински воденото лечение е по-ефективно от опитите за спиране 'на воля'.
Описанието следва МКБ-10 с акценти от ДСМ-5 и има информативен характер. Диагностична оценка може да направи само специалист в рамките на консултация.