Емоционално нестабилно (граничен и импулсивен тип)

МКБ-10: F60.3

Модел на изразена емоционална нестабилност и импулсивност. МКБ-10 различава импулсивен тип (нестабилност и липса на контрол върху импулсите) и граничен тип, при който се добавят нарушения в образа за себе си и в отношенията.

Как се проявява

  • Емоционална нестабилност с бурни изблици
  • Импулсивни действия без оглед на последиците
  • При граничния тип: неясен образ за себе си и за собствените цели
  • Хронично чувство за празнота
  • Интензивни и нестабилни отношения с редуване на идеализация и обезценяване
  • Себеувреждащи действия и заплахи
Праг и критерии · МКБ-10

По МКБ-10 импулсивният тип изисква поне три от белезите на нестабилността, а граничният: допълнително поне два от белезите на нарушената идентичност и отношения.

Акцент от ДСМ-5

ДСМ-5 описва граничното личностово разстройство с девет критерия (страх от изоставяне, нестабилни отношения, идентичностово нарушение, импулсивност, суицидно и самонараняващо поведение, афективна нестабилност, празнота, гняв, преходни параноидни идеи или дисоциация при стрес) с праг от пет.

Добре е да се знае

Сърцевината е нестабилност: в емоциите, отношенията, себеобраза и импулсите. Чувствата се менят бързо и интензивно, а страхът от изоставяне може да отключи бурни реакции. Себенараняването тук често е опит за справяне с непоносима вътрешна болка, а не манипулация.

Важно е разбирането, че тези модели обикновено се коренят в ранен опит, при който регулацията на емоциите не е могла да се изгради. Точно затова разстройството се повлиява добре от подходи, които директно учат на емоционална регулация.

Какво помага

Диалектико-поведенческата терапия, схема-терапията и подходите, основани на ментализация, имат солидни доказателства; работата е дългосрочна, с ясна и стабилна рамка.

Чести въпроси

Себенараняването манипулация ли е?

Не. То най-често е опит за справяне с непоносима вътрешна болка или за възвръщане на усещане за контрол, а не средство за въздействие върху другите.

Може ли да се промени?

Да. Граничното разстройство е сред най-добре проучените по отношение на лечение; диалектико-поведенческата и схема-терапията дават трайни резултати.

Описанието следва МКБ-10 с акценти от ДСМ-5 и има информативен характер. Диагностична оценка може да направи само специалист в рамките на консултация.