Личностови разстройства
Личностовите разстройства са дълбоко вкоренени, трайни модели на преживяване и поведение, които се отклоняват значимо от очакванията на средата и създават страдание за човека или за близките му.
Видове личностови разстройства
МКБ-10 описва специфичните типове по-долу. Отделният човек рядко пасва идеално на един тип; клиничната картина често съчетава черти.
Как се проявява
- Начало в юношеството или ранната зрялост
- Обхващат мисленето, емоциите, отношенията и контрола на импулсите
- Ригидност: моделът се повтаря в широк кръг лични и социални ситуации
- Значим дистрес или нарушено функциониране във времето
МКБ-10 описва специфични типове: параноидно, шизоидно, диссоциално, емоционално нестабилно (импулсивен и граничен тип), хистрионно, ананкастно, тревожно (избягващо) и зависимо личностово разстройство.
ДСМ-5 запазва десетте категории, организирани в три клъстера (А: странност; B: драматичност; C: тревожност), и предлага в раздел III алтернативен димензионален модел през нивото на личностово функциониране и патологичните черти.
Добре е да се знае
Личностовите разстройства описват устойчиви модели на преживяване и поведение, които се проявяват в широк кръг ситуации и обикновено се оформят към ранната зрялост. За разлика от епизодичните разстройства (като депресивен епизод), тук става дума за трайни характеристики на отношението към себе си и другите, а не за преходно състояние.
Важно е разбирането, че тези модели някога са били начин за справяне. Един привидно 'труден' стил често е бил адаптация към ранна среда, в която е бил осмислен и дори защитен. Това разбиране измества фокуса от етикет и обвинение към смисъл и възможност за промяна.
Разпространено недоразумение е, че личностовите разстройства не се повлияват. Съвременните подходи (диалектико-поведенческа терапия, схема-терапия, терапии, основани на ментализация) показват, че устойчива промяна е възможна. Работата е дългосрочна и изисква ясна, стабилна терапевтична рамка, но резултатите са реални.
Какво помага
Работата е дългосрочна психотерапия с ясна и устойчива рамка. При граничната организация диалектико-поведенческата терапия, схема-терапията и подходите, основани на ментализация, имат солидни доказателства.
Чести въпроси
Личностово разстройство означава ли, че характерът е 'дефектен'?
Не. Става дума за устойчиви модели на отношение към себе си и другите, които някога са били начин за справяне със средата. Това е обяснение и посока за работа, не етикет за дефект.
Различава ли се от депресия или тревожност?
Да. Депресията и тревожността обикновено са епизодични състояния, докато личностовите модели са трайни и се проявяват в много ситуации от ранната зрялост. Двете могат да съществуват едновременно.
Може ли да се промени?
Да. Съвременните психотерапевтични подходи показват, че устойчива промяна е възможна. Работата е дългосрочна и с ясна рамка, но резултатите са реални.
Описанието следва МКБ-10 с акценти от ДСМ-5 и има информативен характер. Диагностична оценка може да направи само специалист в рамките на консултация.