Сривът, който вече се е случил
Познавате ли онова изтощително усещане, че трябва непрекъснато да държим всичко под контрол? Че ако се отпуснем дори само за миг, ще се разпаднем и ще преживеем пълен емоционален срив? Защо толкова много от нас организират целия си живот около избягването на една невидима катастрофа, която така и не идва?
Доналд Уиникът предлага един от най-радикалните отговори на този парадокс (Winnicott, 1974). Според неговата теория ние бъркаме времевото измерение на собствения си страх. Сривът, от който толкова неистово се ужасяваме, не ни чака в бъдещето. Той вече се е случил.
Онова, което днес наричаме своя тревожност или перфекционизъм, всъщност представлява нашата най-стара защита, а не предчувствие за провал. Уиникът обяснява, че психологическите ни симптоми са сложна система от защити, организирана спрямо този вече отминал срив.
Този първичен крах се е случил в много ранен етап от живота ни, когато сме били напълно зависими и сме се нуждаели от чужда, родителска емоционална опора, която се е провалила. За да оцелее, психиката ни е изградила стени и е продължила напред. Първоначалният срив е приключил точно в момента, в който тези нови защити са били успешно организирани.
Тук се крие голямата илюзия, в която живеем: вярваме, че постоянната ни паника ни предпазва от нещо, което тепърва предстои. Но истината е, че страхът ни от срив се корени в дълбока, несъзнавана потребност на психиката да си спомни тази стара травма. А тъй като паметта за толкова ранно събитие може да дойде единствено чрез повторното му преживяване, ние го проектираме в бъдещето. Очакваме удара утре, за да не се изправим пред факта, че вече сме били ударени вчера.
Когато следващия път усетим онази позната паника и умът ни започне да крещи „Ще полудееш!”, можем да опитаме да сменим перспективата. Ние не сме пророци, които предвиждат своя край. Ние сме оцелели. Това чувство е знак, че психиката ни се опитва да си спомни онова, което вече сме преживели. Въпросът не е как да затегнем контрола още по-здраво, за да предотвратим срива. Въпросът е дали можем да си позволим да осъзнаем, че най-страшното отдавна е зад гърба ни.
Материалът е с информативна цел и не замества психотерапия. Ако преживявате тежък период, потърсете подкрепа от специалист.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт
Използвана литература
Winnicott, D. W. (1974). Fear of breakdown. International Review of Psycho-Analysis, 1, 103–107.
Winnicott, D. W. (1965). The maturational processes and the facilitating environment. London: Hogarth Press.
Ogden, T. H. (2014). Fear of breakdown and the unlived life. The International Journal of Psychoanalysis, 95(2), 205–223.