Против спокойствието
Един от плюсовете на психоаналитичното мислене е, че може да се противопостави на класическия, дори медицински идеал за здраве: хомеостазата или липсата на напрежение, спокойствието, адаптацията, абсолютният „нормализиращ мир”.
Джойс Макдугъл нарича това „нормопатия”: хора, които са толкова добре адаптирани, че са загубили способността си да мечтаят, да се бунтуват и да създават (McDougall, 1985).
Мишел дьо Мюзан отива по-далеч и звучи доста радикално: според него пълното спокойствие е равносилно на психична смърт. За да бъде един човек истински жив, креативен и гениален, психичният му апарат трябва да се откаже от илюзията за пълно равновесие.
Креативната личност интегрира тревожността. Именно защото е постоянно неспокоен, умът на твореца отказва да приеме баналните дадености на света и е принуден да изобретява онова, което никога не е съществувало, за да удържи собственото си напрежение.
Струва си да се замислим: тревожността симптом ли е за лекуване, или по-скоро суровият материал на самия живот?
Материалът е с информативна цел и не замества консултация със специалист. Ако темата Ви засяга лично, обмислете разговор с психолог.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт
Използвана литература
McDougall, J. (1989). Theatres of the body: A psychoanalytic approach to psychosomatic illness. London: Free Association Books.
McDougall, J. (1985). Theatres of the mind: Illusion and truth on the psychoanalytic stage. New York: Basic Books.