Неудовлетворяващият обект
Роналд Феърбърн, психоаналитик от школата на обектните отношения, смята, че силната привързаност понякога се ражда точно там, където близостта идва на порции и никога не е сигурно кога ще бъде отнета (Fairbairn, 1952). Когато човекът отсреща редува топлина с дистанция, психиката започва да живее с постоянна надежда и тревога: щом веднъж е било хубаво, значи може да се върне, стига да намеря правилния начин.
Постепенно се оформя вътрешен сценарий: връзката се печели с усилие, трябва да се нагодиш, да се контролираш, да предвиждаш настроения, за да не загубиш контакта. Така зависимостта от другия се пренася навътре като модел и после се активира и в нови отношения, където човек отново търси близост през несигурност, вместо през спокойствие.
Феърбърн описва как при ранно разочарование детето „прибира” вътре в себе си точно онова, което го оставя гладно за близост, вместо само доброто. В неговия език това е неудовлетворяващият обект, който има две лица: едното примамва и обещава, другото отказва и фрустрира. Когато тези две лица постоянно се редуват, вътре се оформят две силни преживявания, които после трудно живеят заедно: надеждата, че „ще стане”, и болката, че „пак няма да стане”.
Според него психиката се опитва да се справи, като раздели този вътрешен образ на „онзи, който възбужда нуждата” и „онзи, който я отказва”. С това започва да се разделя и усещането за Аз-а на части, които се залепват за надеждата или за отказа.
Разпознаването на този модел е важна стъпка. Тогава става възможно близостта постепенно да се търси и през спокойствие, а не единствено през несигурността, която някога е била единственият познат път към нея.
Материалът е с информативна цел и не замества психотерапия. Ако разпознавате описаното в отношенията си, обмислете разговор със специалист.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт
Използвана литература
Fairbairn, W. R. D. (1952). Psychoanalytic studies of the personality. London: Routledge & Kegan Paul.
Fairbairn, W. R. D. (1943). The repression and the return of bad objects (with special reference to the “war neuroses”). British Journal of Medical Psychology, 19(3–4), 327–341.