Правилата, по които живеем
Всеки от нас носи в себе си свод от неписани правила. „Трябва винаги да се справям сам.” „Ако кажа не, ще ме отхвърлят.” „Не бива да показвам слабост.” Рядко ги изричаме на глас - често дори не съзнаваме, че съществуват. И въпреки това те тихо направляват решенията ни, отношенията ни и начина, по който се отнасяме към самите себе си.
В когнитивно-поведенческата терапия тези правила имат име: междинни убеждения. Те стоят точно по средата между най-дълбокия слой на психиката и повърхността на всекидневието - между базовите убеждения за това кои сме и бързите автоматични мисли, които минават през ума ни всеки ден (Beck, 1979; Beck, 2011).
Трите форми на едно правило
Междинните убеждения обикновено приемат една от три форми, които са варианти на едно и също вътрешно правило. Първата е допускането - условно „ако... то...”: „Ако не съм безупречен, ще се проваля.” Втората е правилото - категорично „трябва” или „длъжен съм”: „Трябва да съм полезен на всички.” Третата е нагласата - оценъчно твърдение: „Ужасно е да бъдеш зависим от другите.” Трите казват едно и също нещо, но от различен ъгъл.
Тези правила не са произволни. Те са опит на психиката да се справи с нещо по-дълбоко - с болезнено базово убеждение. Ако дълбоко в себе си човек вярва „не струвам”, правилото „трябва да постигам винаги” се превръща в щит: докато постигам, болката на убеждението остава на разстояние. Проблемът е, че щитът се превръща в затвор.
Как се раждат
Междинните убеждения се изграждат рано, в детството, когато умът формира първите си заключения за това как да оцелее в своя свят. Дете, което получава внимание само когато се справя отлично, извежда правилото „струвам, само ако постигам”. Дете, чиито нужди редовно са пренебрегвани, научава „ако поискам нещо, ще бъда отхвърлен, затова е по-добре да не искам”. В момента на възникването си тези правила са били разумни, дори защитни. Проблемът е, че остават непроменени дълго след като светът около нас се е променил (Beck & Haigh, 2014; Young et al., 2003).
Защо са толкова упорити
Причината едно правило да оцелява с десетилетия е тъкмо в неговата привидна успешност. Ако вярвам „трябва да съм безупречен, за да не ме отхвърлят”, аз се старая, справям се, и когато не ме отхвърлят, приписвам това на усилието си. Така правилото никога не се проверява - то се самоподдържа. Всеки успех го потвърждава, а всеки провал само засилва страха, който стои зад него.
Има и по-дълбока, невробиологична страна. Правилата, научени рано и свързани с чувство за заплаха, се обработват до голяма степен от бързите, автоматични системи на мозъка, а не от бавното, разсъдливо мислене (LeDoux, 2000). Затова едно правило може да се преживява като очевидна истина, а не като избор - то се задейства, преди да сме успели да го обмислим. Разсъдъкът често идва след това, за да оправдае вече взетото решение.
Как да омекотим едно правило
Целта в терапията не е да „изтрием” правилото - това нито е възможно, нито е нужно. Целта е да го извадим на светло, да го разгледаме и да го направим по-гъвкаво. Първата крачка е да го разпознаем: да забележим кога „трябва” или „ако... то...” управлява поведението ни. Втората е да го формулираме дословно, вместо да го оставим да действа скрито.
После идва проверката. Откъде дойде това правило? На колко години бях, когато го научих? Вярно ли е все още? Каква цена плащам, за да го спазвам, и каква полза ми носи? Какво бих казал на приятел със същото правило? Постепенно ригидното „трябва винаги” отстъпва на по-меко и по-точно: „Бих искал да се справям добре, но не съм длъжен да съм безупречен, за да заслужавам приемане.” Това не е самоуспокоение - това е по-вярно описание на реалността.
Разгадайте свое правило
Тръгнете от момент, в който сте реагирали непропорционално силно - там често се крие правило. Всичко остава само при Вас.
Попълнете поне правилото и по-мекия му вариант.
Тази работа е свързана с останалите нива на психиката. Правилата хранят автоматичните мисли, а сами почиват върху базовите убеждения. Затова омекотяването на едно правило често отваря път към по-дълбоката работа - и обратно, преработката на всекидневните мисли постепенно разклаща правилото отгоре.
Използвана литература
Beck, A. T., Rush, A. J., Shaw, B. F., & Emery, G. (1979). Cognitive therapy of depression. New York: Guilford Press.
Beck, J. S. (2011). Cognitive behavior therapy: Basics and beyond (2nd ed.). New York: Guilford Press.
Beck, A. T., & Haigh, E. A. P. (2014). Advances in cognitive theory and therapy: The generic cognitive model. Annual Review of Clinical Psychology, 10, 1–24.
LeDoux, J. E. (2000). Emotion circuits in the brain. Annual Review of Neuroscience, 23, 155–184.
Young, J. E., Klosko, J. S., & Weishaar, M. E. (2003). Schema therapy: A practitioner's guide. New York: Guilford Press.
Материалът е с информативна цел и не замества психотерапия. Ако разпознаете в себе си правила, които Ви стягат, добре е да ги разгледате заедно със специалист.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт