Когато интелектуално разбираме, но емоционално не можем
Всички ние, и като терапевти, и като хора, търсещи промяна, в даден момент се сблъскваме с невидима стена. Седим в кабинета, току-що сме провели кристално ясен логически анализ, разгледали сме всички факти и умът ни напълно се съгласява с доказателствата. И въпреки това въздъхваме и си казваме: „Рационално разбирам всичко. Знам, че днес съм в безопасност и че не съм виновен за случилото се в детството ми. Но вътре в себе си просто не го усещам като истина.“
Този феномен не е провал или липса на желание за промяна. Той е ясен знак, че сме достигнали границата на чисто вербалния размисъл.
Разминаването между ума и сърцето
Докато класическото логическо реструктуриране оперира блестящо на нивото на съзнателната памет и разума, ранният ни стресогенен или травматичен опит рядко се кодира в мозъка ни като подреден словесен разказ (Brewin et al., 1996). Вместо това той остава съхранен под формата на фрагментирани, силно емоционално заредени мултисензорни интрузивни образи.
Когато житейска ситуация активира системата ни на страх (LeDoux, 2000), тези образи нахлуват в съзнанието ни и функционират като постоянни, фалшиви доказателства за дълбоките ни дисфункционални убеждения, например „Аз съм безпомощен” или „Аз съм дефектен”. В КПТ това разминаване се описва като разлика между интелектуално и емоционално убеждение: състояние, в което разумът ни знае фактите, но емоционалната ни памет продължава да реагира според стария преживян опит.
Трансформация чрез пренаписване на спомена
За да постигнем истинска и трайна промяна, трябва да спрем да спорим с логиката и да адресираме този образен материал на неговия собствен език, езика на преживяването (Holmes & Mathews, 2010). Точно тук прилагаме една от най-мощните техники в съвременната КПТ: пренаписването на травмата чрез представата (Imagery Rescripting).
При този подход затваряме очи и съзнателно визуализираме ранната стресогенна ситуация, за да събудим свързаната с нея емоция в настоящия момент (Arntz & Weertman, 1999). Целта е да трансформираме значението на миналото, вместо да изтриваме фактите, смисъла, който тогава сме извлекли за самите себе си, и да неутрализираме емоционалния му заряд.
Когато споменът е активиран, въвеждаме своя актуален, зрял Аз, себе си като възрастен и способен човек, в рамките на самия сценарий. Зрелият ни Аз се намесва активно в картината: спира агресора, защитава детето в нас и му осигурява подкрепата, сигурността и валидацията, които са му липсвали тогава. Тази процедура създава мощен когнитивен дисонанс между очаквания катастрофичен изход, поддържан от старата ни схема, и новото, реално преживяно усещане за безопасност и контрол.
Механизъм на промяната
Ефективността на този метод се обяснява чрез невробиологичния механизъм на реконсолидация на паметта. Извикването на спомена го привежда в лабилно, податливо на промяна състояние. Така се отваря кратък времеви прозорец, през който интегрираме в него нова, коригираща емоционална информация.
Чрез успешното пренаписване на образа старата когнитивна схема губи принудителната си сила над нас и ние спираме да бъдем подвластни на автоматичното активиране на страха. Така миналото ни окончателно спира да диктува настоящите ни емоционални реакции и житейски избори.
Разпознайте разминаването
Първата стъпка е да забележим кога говори логиката и кога - емоцията. По-долу са няколко изказвания; опитайте се да усетите от кое ниво идва всяко. Целта е да свикнем да различаваме двата гласа, вместо да оценяваме.
Логика или емоция?
1 / 6Кое ниво говори в това изказване - логическото знание или емоционалното убеждение?
„Знам, че статистически полетите са безопасни.”
Използвана литература
Arntz, A., & Weertman, A. (1999). Treatment of childhood memories: Theory and practice. Behaviour Research and Therapy, 37(8), 715–740.
Brewin, C. R., Dalgleish, T., & Joseph, S. (1996). A dual representation theory of posttraumatic stress disorder. Psychological Review, 103(4), 670–686.
Hackmann, A., Bennett-Levy, J., & Holmes, E. A. (2011). Oxford guide to imagery in cognitive therapy. Oxford: Oxford University Press.
Holmes, E. A., & Mathews, A. (2010). Mental imagery in emotion and emotional disorders. Clinical Psychology Review, 30(3), 349–362.
LeDoux, J. E. (2000). Emotion circuits in the brain. Annual Review of Neuroscience, 23, 155–184.
Материалът е с информативна цел и не замества психотерапия. Работата с емоционалната памет е най-безопасна в кабинет, с подготвен терапевт.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт