Безвремието на несъзнаваното
Несъзнаваните процеси са безвремеви (Freud, 1915). Често вярваме, че времето лекува, че годините изтриват спомените и че детството е просто една затворена глава от миналото. В реалността на нашето несъзнавано обаче няма „вчера”, няма и „утре”. Всичко се случва в едно интензивно „сега”.
Когато един възрастен човек преживява изоставяне или критика, в неговото несъзнавано често реагира онова дете, което някога се е почувствало отхвърлено или застрашено, а не зрелият субект. За психичния апарат тези две събития не са разделени времево. Те се случват едновременно.
Болката, която не е била символизирана и преведена в думи, остава капсулирана във вътрешното пространство. Тя се заявява отново и отново чрез натрапливото повторение, сякаш търси своя шанс най-накрая да бъде преживяна, изговорена и интегрирана.
Тук се крие и смисълът на психотерапевтичната работа. Тя не цели просто да направи разкопка на миналото. Задачата ѝ е да въведе концепцията за време там, където то липсва. Да помогне на Аза да разграничи някогашната детска безпомощност от днешната реалност.
Истинското изцеление започва едва тогава, когато съумеем да превърнем безвремието на травмата в хронология, позволявайки на миналото най-накрая да си остане в миналото.
Автор: Валентин Събев
клиничен психолог, психотерапевт
Използвана литература
Freud, S. (1957). The unconscious. In The standard edition of the complete psychological works of Sigmund Freud (Vol. 14, pp. 159–215). London: Hogarth Press. (Оригинална работа, публикувана 1915)
Freud, S. (1955). Beyond the pleasure principle. In The standard edition (Vol. 18, pp. 1–64). London: Hogarth Press. (Оригинална работа, публикувана 1920)