Следродилна депресия

МКБ-10: F53

Следродилната депресия е депресивен епизод, който започва по време на бременността или в първите седмици и месеци след раждането. Тя надхвърля преходната следродилна тъга и представлява същинско афективно разстройство, което засяга настроението, съня, енергията и връзката с бебето. Състоянието е чест и лечим проблем, а не признак на слабост или на лоша майка.

Как се проявява

  • Потиснато настроение, плачливост и чувство за празнота през по-голямата част от деня
  • Загуба на интерес и удоволствие, включително към бебето и някогашни радости
  • Изразена умора, нарушения на съня отвъд обичайното при кърмаче
  • Чувство за вина, че не сте достатъчно добра майка, и усещане за некомпетентност
  • Тревожност, натрапливи страхове за здравето на бебето, раздразнителност
  • Затруднена връзка с бебето; в тежките случаи мисли за самонараняване или за причиняване на вреда
Праг и продължителност · перинатално начало

Диагнозата предполага депресивна симптоматика, която трае поне две седмици и нарушава ежедневното функциониране. Началото е през бременността или обикновено в рамките на първите четири до шест седмици след раждането, макар епизодът да може да се появи във всеки момент през първата година. Разграничава се от следродилната тъга (бейби блус), която е лека, преходна и отзвучава спонтанно до около две седмици.

Класификация · МКБ-10 и DSM-5

В МКБ-10 състоянието се кодира като психично разстройство, свързано с пуерпериума (F53), когато не отговаря на критериите за друго афективно разстройство, или като депресивен епизод (F32–F33) с начало в следродилния период. DSM-5 не го обособява като отделна диагноза, а го определя като голямо депресивно разстройство със спецификатор „с перинатално начало”, когато епизодът започва по време на бременността или в първите четири седмици след раждането. Тежките форми със психотични прояви (следродилна психоза) са спешно състояние.

Добре е да се знае

Следродилната депресия е сред най-честите усложнения на раждането и засяга значителна част от родилките. Тя не подбира по характер или желание за детето и не е следствие от недостатъчна любов. В основата ѝ стоят рязката хормонална промяна след раждането, недоспиването, болката и физическото възстановяване, новата отговорност и, много често, липсата на достатъчна подкрепа. Предходен депресивен епизод, тревожно разстройство или тежко протекла бременност повишават риска.

Важно е разграничението от следродилната тъга, позната като бейби блус. Тя обхваща мнозинството родилки през първите дни, изразява се в сълзливост, промени в настроението и свръхчувствителност, и отзвучава сама до около две седмици. Когато потиснатото настроение, безнадеждността и загубата на удоволствие продължат отвъд този период или се задълбочат, вече става дума за депресивен епизод, който се нуждае от професионална оценка.

Отделно и по-рядко състояние е следродилната психоза, която започва бързо, обикновено в първите две седмици, и включва обърканост, силно разстроено настроение, налудности или халюцинации. Тя е психиатрична спешност и изисква незабавна помощ, тъй като носи риск за майката и за бебето. Не бива да се бърка с депресията, макар двете да имат обща следродилна рамка.

Нелекуваната следродилна депресия влияе не само на майката, но и на ранната връзка с бебето и на неговото развитие. Именно затова навременното разпознаване и лечение са важни. Прогнозата при лечение е добра. Съчетанието от психотерапия, практическа и емоционална подкрепа от близките, грижа за съня и, когато е показано, медикаментозно лечение позволява пълно възстановяване и изграждане на сигурна връзка с детето.

Какво помага

Психотерапията е лечение от първи ред при лека до умерена следродилна депресия. Когнитивно-поведенческата терапия работи върху обезсилващите убеждения за майчинството, вината и перфекционистичните стандарти, върху поведенческото активиране въпреки изтощението и върху възстановяването на подкрепящата среда. Междуличностната терапия е особено подходяща, тъй като адресира ролевия преход към майчинство и промените в отношенията. При умерена до тежка форма и при кърмене решението за медикамент се взема съвместно с психиатър. Работата често включва и партньора.

Чести въпроси

Каква е разликата между бейби блус и следродилна депресия?

Бейби блус е лек и преходен: сълзливост и промени в настроението през първите дни, които отзвучават сами до около две седмици. Следродилната депресия е по-тежка и продължителна, трае поне две седмици, нарушава функционирането и се нуждае от професионална оценка и лечение.

Означава ли, че съм лоша майка?

Не. Следродилната депресия е медицинско състояние с ясни биологични и психологични причини, а не отражение на характера или на любовта към детето. Тя е чест и лечим проблем, а търсенето на помощ е грижа за детето, не провал.

Мога ли да се лекувам, ако кърмя?

Да. Психотерапията няма противопоказания при кърмене и е лечение от първи ред при лека до умерена форма. Когато е нужен медикамент, изборът на съвместим с кърменето препарат се прави заедно с психиатър.

Кога състоянието е спешно?

Когато се появят мисли за самонараняване или за причиняване на вреда на бебето, силна обърканост, налудности или халюцинации. Това може да е следродилна психоза и налага незабавна медицинска помощ.

Описанието следва МКБ-10 с акценти от ДСМ-5 и има информативен характер. Диагностична оценка може да направи само специалист в рамките на консултация.

Валентин Събев · клиничен психолог, психотерапевт · онлайн практика
0899 809 230 · vsybev@gmail.com
Порталът за клиенти е защитено пространство за терапевтична работа между сесиите.